Георги Раковски

Георги Стойков Раковски, с рождено име Съби Стойков Попович,  е български революционер и възрожденец. Родоначалник на организираното национално- революционно движение, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф. Кат

Георги Стойков Раковски, с рождено име Съби Стойков Попович,  е български революционер и възрожденец. Родоначалник на организираното национално- революционно движение, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.

Като млад Съби Попович сменя първото си име, като взема името Георги – на вуйчо си капитан Георги мамарчев, българин, служещ като офицер в руската армия и организатор на бунтове срещу турската власт. Тъй като корените на рода били от съседното село  Раково , турците му викали Раковалъ. Младежът сменя и фамилията си и така става  Георги Стойков Раковски..

Раковски е роден  в Котел на 2 април 1821 година  в родолюбиво семейство. Първоначално учи в килийното училище в родния си град, след това при Райко Попович в Карлово и в гръцко училище  в Цариград. Под влияние на Неофит Бозвели  Раковски се включва  в църковно-националната борба.

През 1841 г. той основава  в Атина тайно Македонско дружество , което си поставило за цел организирането на въстание за освобождаване на България от османско иго. По това време пише първият си текст, запазен до днес - „Показания на Георги Македон“  За участието му в Браилските бунтове  1841—1843 г. бил осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик (поданството получил по време на престоя си в Атина  през 1841 г.) , трябвало да бъде предаден на гръцките власти. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград , Раковски успял да избяга и се установил в Марсилия , където прекарал година и половина.

След завръщането си в Котел  заедно с баща си,  Раковски участва в борбата на местния еснаф против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те били осъдени на 7-годишен затвор и откарани в Цариград. В затвора Раковски престоял от 1845 до 1848 г.

Излизайки на свобода, отново продължил своята обществено-политическа дейност. През 1851-1854 година пише няколко текста, запазени в ръкопис - „Три съня“, „Неповинен болгарин“ и „Дневник на четата“.

След избухването на Кримската война ,  Раковски заедно с група българи създава  в Цариград Тайно общество , което имало за задача да събира сведения за османските войски и да ги предава на руското командване. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпили като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче била разкрита и той бил арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успял да избяга.

През юни 1854 г.  Раковски организира чета  от 12 души  и броди с нея из Източна  Стара планина . Направил опит да се свърже и с руските войски, които по това време били преминали на юг от р. Дунав. През есента на  на същата година  руската армия се прехвърлила във Влашко и Молдова. Раковски се принудил да разпусне четата си и известно време се укривал в Котел.  Той използвал своя престой в родния си град за написване на мемоари  за преживяното от него в цариградския затвор. По това време написал и първата редакция на поемата си „Горски пътник“.

В края на 1855 г.  Раковски се установява  в Букурещ, където привършва  и втората редакция на поемата. През 1856 г. се премества в Нови сад .

През 1857 г. Раковски започнал да печата и поемата „Горски пътник“. После  по настояване на османските власти  е  изгонен от Нови сад и се прехвърля във Влашко.

В началото на 1860 г. Раковски се прехвърля в Белград, продължава  своите исторически изследвания и започва да  издава в. „Дунавски лебед", в който намерили място въпроси от политически . просветен и стопански характер, както и такива, свързани е църковно-националната борба, единството на българския народ и др.

През 1861 г. Раковски изготвил "План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Тези две съчинения  бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „ръководен център на борбата", както и организирането на територията на  Сърбия  на  армия, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За ръководство на въстанието Раковски предвиждал едно Привременно българско началство, което било създадено през юни 1862г. в Белград под негово председателство. На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до „всеобщото българско въстание".

В духа на тези разбирания Раковски се заел и с организирането на революционна армия и такава била създадена през 1862 г в лицето на Първата българска легия   в Белград. Нейното разтурване (след нормализиране отношенията между Сърбия и Османската империя) показало слабата страна в плана на Раковски. Поставянето на ръководния център вън от пределите на страната, както и изграждането на революционна армия на чужда територия поставяли националнореволюционното движение в зависимост от политиката и целта на други държави. В същото време напрегнатите отношения между  Османската империя  и балканските държави карали Раковски да вярва, че е възможно изграждането на един Балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ.

След неуспеха на мисията си в края на 1863 г. Раковски се установил в Букурещ, където се надявал да намери по-добри условия за осъществяването на своите замисли. Тук  започнал издаването на в. Будушност. Издава на български и румънски език в. „Бранител" и успял да довърши и издаде подготвеното още в Одеса сп. Българска старина  След като се убедил окончателно в невъзможността да получи външна подкрепа за освобождението на България, Раковски насочил своето внимание към организирането на чети.

В края на 1866 г. той създал  Върховно народно българско  гражданско  началство. По своята цел и организация то не се различавало съществено от Привременното началство. Ръководството на новата организация се състояла от 7 души  с председател, подпредседател и 5-ма  членове. Неговата задача била организиране и изпращане на чети в България и по такъв начин да бъде сложен край на безотговорното прехвърляне на тези чети в българските земи.

На 1 януари . 1867г. новата организация издала Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето, в който се уточнявали  организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярвал, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му от османското иго.

През пролетта на 1867 г. били прехвърлени четите на Панайот  Хитов и на Филип Тотю. Покосен от туберкулоза, Раковски умира на 9 октомври 1867 година  , без да може да види плодовете на своята дейност. Като идеен вдъхновител на четническото движение,  той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок етап. Неговият богат опит бил използван от следващата генерация български революционери като Васил Левски  и водачите на Априлското въстание.

Дълбоки следи в духовния живот на българския народ  са оставили и писателската, журналистическа  и публицистична дейност на Раковски. Целият му живот бил посветен на делото за освобождение на България от османско иго.





Автор: Тони